Оранжево настроение

   Втори ден рисувам аз, просто без да спирам. А бои, бои у нас - само си избирай. Боядисах този свят с най-любимия ми цвят. Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят! 
Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи. Щом рисунката видя, мигом се намръщи и отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е! Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.
Но лъчите си над нас слънцето разплиска. И тъй както исках аз, всичко боядиса. Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи. Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.
Тази песничка навред, все така ще пея. Знам добре и за напред ще дружа със нея. Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.